Автоматично напояване

Ако имате градина, която се нуждае от поливане и тази градина не е под прозореца Ви, а на 20-30 км, то най-вероятно ще Ви е интересно да научите как се справих с този проблем много лесно. Всъщност за най-досетливите читатели и двете картинки са предостатъчни, за да се досетят за идеята ми. Няма никакво значение дали ще поливате домати, краставици, цветя или дръвчета. Замисълът е да се програмира едно реле за време и то да включва и изключва един клапан, който е свързан с чешмата. Релета се продават, а клапана се сваля от някоя изхвърлена автоматична пералня. Когато релето включи клапана, той се отваря и водата тръгва по маркучите. Можете да си сложите един кран, с който да регулирате дебита на водата за напояване. Ще го отворите повече, ако ще напоявате за 20-30 минути. Или пък ще го затворите повече ако сте свързали към системата маркучи за капково напояване, на които не им трябва чак такова налягане. Всичко останало трябва да го прецените Вие в зависимост от нуждите и желанията Ви.

Имах идея да доразвия системата, като включа управление през интернет с една WEB базирана система. С нейна помощ мога да следя аналогови и цифрови величини, да включвам и да изключвам уреди и т.н. Машинката се нарича PicoIP и преди години се справих бързо. Сега обаче нещо важно ми убягна и малко се запънах с едни протоколи. Накрая реших, че за едни доматки и няколко тиквички не се струва труда и се отказах. Но, мога да помагам със съвети произлизащи от практиката ми.

За първичният взрив на Вселената

Погрешно и прибързано решение на самовлюбени учени. Докарахме си супертехнологични играчки, поразбутахме това-онова, много знание придобихме, но и много догми продължаваме да подхранваме. Убеден съм, че правилното твърдение е "пулсираща Вселена", а не "разширяваща се Вселена" и всичко произтичащо след първия миг след т. н. Голям взрив. Зная, че на този етап тя наистина се разширява. Дотук съм съгласен с учените. Бъркат когато започват да търсят обратно изначалния момент. С много пари и много погрешни изводи. Вместо да дирят нещо в миналото много по-добре за нас ще е да се спретнат с тези пари да дадат на хората екологично гориво за да спасим планетата Земя, нашият сегашен дом. Предишният ни, наречен Фаетон, не сме успели да спасим. Сега той е известен като Астероиден пояс в Слънчевата системата. Древните атланти са знаели много по въпроса, но все още ни се губят "техните записки". Опитвам се да ги разбирам учените. Вероятно има и при тях икономически интереси, сигурно и не всички са лоялни към науката и т. н. Зная още, че нещата ще се оправят. Но, не зная кога...

Непознатата гравитация

Това е Виктор Гребенников, доскоро един супер неизвестен човек от Русия. Прекрасен ентимолог, изобретател и художник по рождение. Покрай обичта си към насекомите открива и техните тайни. Става дума за един представител на свещенните бръмбари скарабеи - бронзовката. Гребенников е открил и отчаяно се е опитвал да патентова антигравитационна платформа, с която всеки може да се придвижва безшумно и невидимо на произволно разстояние и с шеметна скорост. Може да звучи глупаво, но четейки ВНИМАТЕЛНО книжката му, не мога да си помисля нещо друго. За да не познава човечеството още това знание сме си виновни пак самите ние. Когато Гребенников многократно е искал да демонстрира антигравитационната си стъпенка, първо са го разкарвали за зелен хайвер, а после са го изгонили.

Нищо ново под слънцето - ще мине време и това знание пак ще го имаме, но ще имаме и разбита и натровена от въгледвуокис планета. А знанието никога не се губи! То се дава когато някой наистина го иска и полага истински труд, за да го има. Е, и съдбата понякога помага... В основата на неговата тайна стои бронзовката. В един момент на късната пролет намирах по няколко бронзовки на ден. И си мислех да не би това да ми го пошушва съдбата. После си дадох сметка, че вероятно бронзовките летят сред нас, но малко са тези очи, които ги виждат. Ще е прекрасно да си направя такъв гравитоплан, но ще се наложи и доста да се поизпотя. Впрочем, може и да опитам... Може пък и някой да ми помогне...

Искам проучване за шистов газ!

Щом всички се боят от нещо, няма как да не си е за страх! Лао Дзъ

Страхът и паниката са най-лош съветник в много случаи. Прибързано и уплашено решихме, че шистовия газ е много вреден и ще унищожи човечеството. Големият страх идва от незнанието и неверието. Специалистите говорят едно, а тълпата крещи друго. Слушам какво обясняват специалистите и виждам логика. Слушам и другата страна и усещам първична злоба. Същата, която се пръква, когато се появява всичко ново и непознато. На първо време е категоричното отричане - "Не, не, дядо така не правеше...". После някой нависоко стоящ умник се сеща - "Чакайте, тука има нещо полезно и везвредно!". И след много, много време, нерви, стачки, протести се оказва, че то било толкова просто и най-вече - полезно.

Най-вероятно и тук нещата ще преминат през тези три етапа. Вярно, че тези етапи касаят по-точно изобретенията и откритията. Но, в случая с шистовия газ да видиш полезността от него си е цяло откритие! Не е разумно да робуваме на чужди интереси независимо дали са на Шеврон или на Газпром. Имаме си достатъчно специалисти, които да определят, вреди ли технологията на добив на шистов газ на околната среда или не! За тази цел, обаче трябва да има нормативна база, каквато засега липсва. Газът няма да избяга, можем да почакаме да създадат такава нормативна уредба и тогава пак ще умуват специалистите имаме ли изгода или не. Иначе ще слушаме простии от "улицата" за "нероден Петко".

Сещам се за един мъж, който преди 20-ина години показа на пресконференция пред специалисти как водата може да гори, да се направи заместител на бензина и още много други неща. Тогава същата тази "улица" го сметна за нагъл лъжец, БАН го обяви за следващия Остап Бендер. Този човек се казва Стефан Найденов. И той, естествено, се обиди, преориентира си работата и не пожела повече да се връща на тази тема. А колко щеше да спечели България от неговите открития? Колко уважавани щяхме да бъдем в световен мащаб? Колко чиста планета щяхме да оставим на поколенията след нас? Дали няма да ни се наложи да си сменяме планетата както това се е случила преди време с Фаетон? Или тези проблеми трябва да ги отработваме през някой друг живот. Не-е, това не е важно! Важното сега да си натрием на масрафа и да се инатим до дупка! До дупка!

Не пишеш правилно!

Естествено, че си мислим, че пишем правилно, но не винаги е така. Че грешим е сигурно. Въпросът е дали грешим от бързане или от незнание. Определено във втория случай имаме нужда от преговор, най-малко. Сравнително лесно е да си припомним кога се пише -ии или -ий, кога и къде се слагат или не се слагат интервали, за какво можем да ползваме наклонената черта, как се затварят двойни скоби и кавички и т.н. Един бърз преглед на най-честите случаи на грешна употреба можете да направите на страницата от сайта ми. Не е трудно и не е срамно. Понеже мъдрите хора са казали "Не е лошо да се сгреши, глупаво е да се повтарят едни и същи грешки."

Елисавета Логинова

Това е една невероятна жена! Ако прегледате набързо написаното от нея най-вероятно е да си помислите, че това е един откачен човек. Но, ако се запознаете лично, имате разговори с нея, поне малко надникнете в работата й ще установите с изумление, че това не е точно така! Тази жена има невероятни способности и колкото да се опъваме, че няма извънземни същества около нас, то тя е живото доказателство за това, не само че ги има, но и че са тук за да ни ПОМАГАТ. Приносът й за благото на човечеството е огромен. Състои се в представената ценна информация за човешкия род от онези мъдри учители, с които редовно комуникира, подвигът й в името на същото онова добруване за хората при разкриването на знанията в Царичина, написаните около хиляда страници ценна информация пак за добруване на човечеството ни, които бяха откраднати и т.н. Но, както почти винаги се получава никой не е пророк в собствената си страна. Ще мине време, ще стане ясно, ще се открият нещата и чак тогава ще разберем какво сме изтървали. Ние на Христос не сме се доверили напълно, та какво остава за някаква обикновена жена ...

За животът и смъртта

За да може душата да се реализира й е нужна материя. Тази материя са нашите тела. Ние се прераждаме циклично, за да можем бавно, но сигурно да растем в духовен план. Всеки живот ни различни уроци от книгата "Живот". Не всички си взимат тези изпити на нашия бял свят отведнъж. Налага им се да повтарят и потретват "класа". Но, в крайна сметка го взимат успешно. Всички души завършват успешно тези уроци, но някои го правят по-мъчително и се опъват. Всеки следващ живот обновява и уголемява информацията, получена в предишния живот. На практика ние сме били и добри и зли, и бедни и богати, и мъже и жени, живели сме там, кодето има най-добра почва за предстоящите ни уроци. Смъртта е само една почивка за душите. Те преминават през "онзи тунел". Душите държат на тази почивка и не желаят току-така да бъдат обезпокоявани. Това твърдят медиумите, които могат да комуникират с душите минали в отвъдното. Но, когато се наложи могат да влязат в контакт при належащи ситуации и да помогнат при нужда. Няма страшна смърт, има страшен живот! И това зависи изцяло от нас самите.